„Знаех, че времето ми изтича“ – Джулия Янсен и анорексията

Когато я приеха в болница, тя тежеше само 35 кг!

Момичето криело храна в ушите си, само и само да не се налага да я изяде. Случвало се е и да размазва масло в косата си, оставяйки се на страшната болест.

 

Лекарите казали, че тя е един от най-тежките случаи, които са виждали – приета била в болницата, с невероятното тегло от 35 кг. Имало моменти, когато не смеела дори да пие вода, а храната не докосвала, за да не проникне през кожата й. Джулия загубила голяма част от косата си, а вземането на душ отнемало часове – оставяйки я ужасно изтощена. Кръвното й налягане било толкова ниско че припадала по няколко пъти на ден, а устните и пръстите й посинявали от студ, въпреки топлите дрехи.

 

 

Сега, когато Джулия е с 10 килограма повече, иска да сподели, че това че изглежда по-добре, не значи че се чувства така. Тя казва: „В момента съм в много объркан етап от лечението ми. Положих много усилия да кача това тегло и изглеждам по-здрава, но психически се чувствам зле. Понякога когато се погледна в огледалото започвам да се боря със себе си, защото знам че това, което виждам не  реално. За съжаление това е резултатът от хранителните заболявания – може да изглеждат добре, но вътрешно не си се преборил с проблема.“

 

 

„Не всички болни от това заболяване изглеждат както бях аз – кожа и кости. Но това не значи, че не страдат от него. Много от тях се притесняват, че няма да бъдат приети сериозно заради това.“ В момента Джулия е на 24, но е започнала да не се храни на 13. Диагнозата „анорексия нервоза“ била поставена когато навършила 16 години. Тя се ужасявала и от най-малкото повишаване на теглото й, ставала през нощта и правела упражнения в случай че е изяла дори хапка.

 

 

Джулия споделя: „Чувствах се така изгубена в живота си. Не знаех коя съм и ме беше страх да порасна. Анорексията ми даде фалшиво усещане за контрол и беше начин да се справя с всички трудности в началото на пубертета. Беше по-лесно за мен да се тревожа за теглото си, отколкото да се сблъскам с истинския свят навън.“

 

 

Тя разказва колко се срамува от всичко, което е правила преди: „Ставах през нощта, за да крия храна където и да било, а после лъжех най-близките си в очите. Ако някой от тях ме гледаше докато ям, мажех масло в косата и в ушите си. Храната отиваше навсякъде – в джобовете ми, зад вратите или в чантата.“

 

 

Лекарите я предупреждавали, че може да умре във всеки един момент от сърдечна недостатъчност: „Просто знаех, че времето ми изтича и че мога да умра дори в съня си. Това е единственото нещо, което си спомням ясно от това време. Гледах се и се чувствах като призрак. Сега искам да покажа болката, която това заболяване може да причини, но също и че има надежда да се оправиш.“ – споделя Джулия.

Автор: